My Madness: Дзен оцеляване по време на извънредно положение

Здравейте и добре дошли в новата ми самостоятелна рубрика в Goodfoodtour! Няма да скрия, че искрено се вълнувам да имам отново свое местенце тук, но този път под друга форма. Дълго мислих как да нарека рубриката и в крайна сметка реших да я кръстя на името на личния ми блог My Beauty Madness. Бютито обаче малко позачезна напоследък, но пък лудостта си е тук и има намерение да остане, така че в крайна сметка името ще бъде кратичкото, но безкрайно тематично „My Madness“.
В статиите си тук всеки месец ще ви въвеждам за малко в моя живот на майка на три деца – едно на 2, едно на 10 и едно на 40 години и горда собственичка на два котарака, 10 рибки, 3 скариди и няколко по чудо все още живи орхидеи. Ще се опитам с усмивка да ви разходя из най-лудите ни дни. И мястото на разказа за тези дни е именно тук, защото точно те са тези, които foodpanda спасява, тъй като са били толкова шеметни, че готвенето е останало за „утре“.

Много ми се искаше да започна тази рубрика с разказ за рождения ми ден през април. Да опиша парти, почерпки и забавни случки с приятели, идеи за оригинални парти игри… нооо извънредното положение ме постави на прага на 37-мата ми година по пижама, без никакъв купонджийски дух и без нищо интересно за разказване.

Затова пък реших в днешната статия да ви разкажа какво е от моя гледна точка да оцеляваш с две деца и съпруг по време на изолация и как това се отразява на майчинския дзен. Защото дори и във вените му да тече мента, глог и валериан наместо кръв, пак неизбежно понякога настъпва момента, в който човек се пита „в този чудесен ден чай ли да пия или…“ знаете нататък какво е казал Чехов.

Но пък като един самоук психолог, лайф коуч, филантроп, звероукротител или накратко казано – родител, ще ви споделя с конкретни примери от моето ежедневие как можете да погледнете всяка ситуация от положителната ѝ страна. Или поне да развиете достатъчно въображение, за да намерите все някак положителна страна 😉

Да учим с удоволствие
Кажете кога друг път ще имате възможност чрез емпирични експерименти да научите как се почиства слайм от диван или изпод клавиатурата на лаптопа, освен в настоящата ситуация, когато работите с децата вкъщи? А кога ще имате такава добра възможност да си припомните таблицата за умножение и всички научени на изуст стихотворения, които 30 години сте се опитвали да забравите? Да не говорим и за ускорения урок по комуникационни умения, докато се опитвате да общувате с всички учители и още 25 родители във всички възможни чат платформи, съществуващи от създаването на интернета насам, без да си изпуснете нервите нито веднъж? Това съм сигурна, че и в Харвард не го учат! А информацията от учебника, че мъжките жаби могат да си сменят пола и да стават женски, няма начин да не предизвика злорад смях – само, ако знаеха клетниците в какво се забъркват!

Да се събуждаме с усмивка
Това е особено важно за една дзен майка. Ето, аз например искрено оценявам по-приятното събуждане от гъделичкането на опашката на котката, която е решила да седне на лицето ми, за да посрещне изгрева, вместо обичайния скок на корема с боен вик и удар в носа от малкото дете. А случая, в който се разсъних от кискането на въпросното дете и хладното усещане от отмъкнатото червило, с което рисуваше по бузите и челото ми, е нещо, което ще се помни дълго. Ставайки, установих пред огледалото, че това кораловочервено ми седи точно толкова добре, колкото съм си мислела като го купувам, макар и да не бях планирала да го нося именно по този начин. Как да не се възхити в такъв случай човек на набитото око и точната си преценка?

Да се радваме на реда и чистотата
Така, както бихме се зарадвали на еднорог или на перфектния мъж – две неща, които е също толкова вероятно да срещем, колкото и ред и чистота в извънредно положение с две или повече деца вкъщи. И все пак, тези няколко мига, в които можем да се насладим на плода на неколкочасовото търкане и подреждане са абсолютно безценни. Как иначе бихме оценили малките неща, ако се постигаха лесно и оставаха за дълго?

Да се наслаждаваме на малките удоволствия
Да изпиеш кафето си, без да откриеш на дъното му розовата шнола, която сте търсили с детето из цялата къща близо час, е толкова приятно! А възможността да поръчаш любимите ребърца и с това да отговориш на негласния екзистенциален въпрос „какво ще ядем?“, четящ се в погледите на цялото домочадие, но облечен в звук само от котките, е една малка победа в края на динамичния ден.

Да оценяваме даденото ни време заедно
Наблюдавайки котките и виждайки колко са възмутени напоследък от факта, че след като им почистим и ги нахраним не си заминаваме, а продължаваме да се пречкаме в дома им по цял ден, се замислих и за нашите чувства. Струва ни се понякога, че вече нямаме лично пространство, затворени сме в зверилника и се налага да се приспособим. Но пък така се сдобиваме с толкова много мигове, които иначе бихме пропуснали. Счупени чаши, смачкани документи, разсипани мюсли по пода… но и усмивки, прегръдки и смях. Неща, които никога няма да се повторят точно такива, каквито са днес. Неща, които никога няма да се върнат, ако ги пропуснем.

Затова – дзен и нека си пием чая… но разбира се, след като проверим дали тази проклета шнола не е отново в чашата!