„Време за себе си“. Какво точно е това? Сънят брои ли се за такова време? А петте минути под душа, докато детето блъска по вратата с важната информация, че куклата я боли коремче. Време за себе си… Всеки е чувал тези мистични думички, а някои дори са ги и виждали… е, не буквално, но са имали такова време в някакъв етап от живота си (най-често в предучилищна възраст или след пенсия, ако въпросната е достатъчно висока). Шегата настрана, но е факт, че със съвременното ни забързано ежедневие, всеки от нас прескача от задача в задача през целия ден и рядко му остават свободни часове. Изключение са майките, разбира се. Нее, не са изключение, защото имат свободни часове, а защото не прескачат през задачите, просто защото си ги бутат всички едновременно и през деня, и нощем. А когато в картинката има и съпруг, който е също толкова безпомощен да се нахрани и облече сам, колкото и 3-годишното, тогава положението е вече съвсем „вземи си ги тези приказки за времето за себе си и…“ сещате се.
И все пак, за да се съхраним поне малко психически и емоционално, трябва да намираме все някакво такова време. Поне това прокламират всички гурута, лайф коучове и позитивно мислещи усмихнати дами в социалните мрежи. Освен тях и истинските психолози го казват всъщност, така че все пак може и да е вярно.
В такъв случай значи трябва да пробваме. Оттук минутка, оттам минутка и ето го – спестили сме половин час, да си го ползваме за собствена угода… до момента, в който установим, че това да си оправим маникюра сами в 3 през нощта не е точно „времето за себе си“, което си представяхме. Или е, но пък ние някак не успяваме да му се насладим, ставайки на следващия ден в 6.00? Знам ли…
Но все пак, нека си представим, че на инат решаваме, че през два-три дни ще имаме поне по един час, в който няма да се занимаваме с никой друг, освен със себе си. Поръчваме храна за деня от foodpanda, вместо да готвим, поръчваме и пазара оттам, вместо да се бутаме в супера и хващаме някоя баба, съседка или заплашваме съпруга, че повече мусака няма да види, ако не забавлява децата, докато ние се грижим за менталното си и емоционално здраве с някакви подходящи за целта дейности. Звучи като план!
И след като планът е започнал да действа, налага се и да измислим какви да са точно тези дейности. Оказва се, че ако дълго не сме разполагали със свободно време, когато накрая го получим, всъщност не знаем какво да правим с него. Накрая ни става скучно, несвойствено и решаваме, че тази работа не е за нас, а това не бива да се случва. Затова е добре предварително да си нахвърляме някакви идеи за тези ценни минути или, дай боже, часове.
В настоящата ситуация излизането с приятелки очевидно не е особено препоръчително, така че се налага да се развличаме с други, социално дистанцирани забавления.
Четенето на книга е разбира се първото нещо, което ни хрумва. И за да ни стане по-добре, защо да не се вслушаме в ценния съвет, който наскоро ми попадна в някоя от литературните групи, в които членувам: „Ако не се чувствате удовлетворени от живота, четете руска класика – там всички са по-зле от вас“. Или пък да направим точно обратното и да изпразним ума си от всякакви сложни мисли с някой жизнерадостен чиклит, в който единствената грижа на героините е в коя парижка сладкарничка ходят по-красиви и богати мъже.
Гледането на филм без озвучаване от детски крясъци също е чудесен избор за свободното ни време. Аз лично препоръчвам ужасите за моментите, когато сме сами у дома – така завръщането на мъжа или бабата с децата от разходка се превръща всъщност в очаквано и радостно събитие.
Намирането на подходящо хоби може също да се окаже много ценен начин да прекарваме време със и за себе си. Нищо чудно, че навременно всички клети женички са шили и бродирали – като са раждали по 10-12 деца, определено са имали мнооого повече нужда от време за себе си. Та оттам са се взели всички петметрови гоблени в Лувъра… Разбира се, подобно хоби е приложимо, ако не сте с две леви ръце като мен. В противен случай рискувате да се изнервите още повече и околните твърдо да се противопоставят на идеята да си взимате повече подобни почивки за лични занимания.
А ето и алтернативна идея. Яденето е всъщност едно от най-смислените неща, които могат да се правят във времето за себе си. Несравнимо е да се нахраниш на тишина и без да се налага с едната ръка да буташ лъжицата на едното дете, а с другата да бършеш омазаното от другото… Бих казала, че тук има опасни странични ефекти, отчитащи се върху кантара, но пък кой ли има толкова свободно време, че да успее чак да качи от това…
Все пак, ако наистина ни се отвори толкова време, може да го използваме и за противодействие на горното и да се захванем с някакъв спорт. Не, това, че мъкнем ежедневно торбите с пазар и децата, които ги мързи да ходят, не е спорт… или всъщност… както и да е, нека пропуснем тази точка.
И сред толкова прекрасни избори, които изредих, ако все пак не сте открили перфектния за вас, то просто може да правите като мен – нищо.
Защото всъщност понякога имаме нужда именно просто да не правим нищо. Да си приготвим чай или чаша кафе, да седнем удобно и да бъдем като Мечо Пух – „Понякога седя и си мисля, а друг път само си седя“.
А вие какво правите когато не правите нищо? 😊
Trending Now
