Нека не ви заблуждава това поетично заглавие. В тази статия няма да си говорим за някакви възвишени неща, а подборът на думи е абсолютно буквален – ще става дума за храна. А и как иначе, след като се намираме именно в блога на foodpanda?
Със сигурност ви се е случвало някой аромат или пък песен да ви напомнят за нещо. Да ги свързвате с даден момент от живота си или пък с емоция. Често това се случва дори подсъзнателно. При мен също е така, но по-интересно е, че много събития в живота си свързвам не с парфюм или звук, а с храна. Сигурна съм, че с голяма част от вас също е така и ще ми бъде интересно да споделите своите спомени и асоциации по темата.
Първото сериозно сбиване със сестра ми например беше заради шоколадова торта. Още си спомням как в училище съжалително и някак потайно ме питаха кой ми е посинил окото и мама и татко удрят ли ме. Явно така и не повярваха на моята версия за 3-годишната ми сестра, която ме беше бушонирала с масивна месингова мелничка за кафе, защото още помня как привикаха майка ми да дава обяснения. Нямам представа какво точно ѝ бяха говорили, но оттогава винаги имаше достатъчно торта и за двете, за да не се налага да се бием за нея.
Детската градина за мен цял живот ще има вкус на мляко с ориз. Дори и сега, когато водя дъщеря ми там, още щом прекрача двора сякаш усещам този вкус в устата си. Явно не съм обичала особено да ходя на градина, защото до ден днешен не мога да ям мляко с ориз, но за сметка на това обожавам крем карамелът, с който мама ме утешаваше когато преиграващо хлипайки ѝ се оплаквах, че са ме карали да спя следобед с останалите деца.
Четенето на книги пък свързвам с пилешка супа. Няма общо с „Пилешка супа за душата“, а с „Тримата мускетари“, чиито страници неведнъж накапах като дете, докато криех тома на коленете си под трапезарната маса като обядваме, с копнеж да прочета крадешком още някое изречение, без да се налага да чакам да се нахраним.
Първите срещи с мъжа ми пък винаги ще изплуват в съзнанието ми като порцията ароматни гъби в масло, която редовно си поделяхме в кварталното заведение, в което седяхме и говорехме с часове. Истината е, че почти никакъв спомен нямам за какво толкова сме говорили, но гъбите в масло определено си спомням добре.
Любопитен факт е, че карането на колело за мен винаги е имало вкус на хот-дог. Бога ми, нямам никаква идея защо, но все още обичам да карам колело, а в същото време никак не обичам хот-дог.
Интересна е историята за второто ми раждане, което за мен винаги ще има вкус на ванилов сладолед. Не, нямам предвид, че беше толкова сладко и просто… а наистина всичко започна от една кофа ванилов сладолед. Нито повече, нито по-малко от един килограм. Тъй като на следващия ден ме чакаше планово секцио, докторите ме бяха инструктирали да не ям нищо повече след 18.00 ч. и аз съвсем мъдро бях решила, че след като това ще е последното нещо, което ще вкуся за следващите 48 часа, то сладоледът е най-подходящият избор. И така в 17.00 бодро донесох вкъщи две еднокилограмови кофи от магазина. Тъкмо обирах дъното на първата, седнала на дивана по турски, когато малката Алекс реши, че е пълно безобразие да изям целия сладолед сам сама и реши да ме саботира и да излезе ден по-рано.
Първото ми раждане пък ще запомня като мляко с бисквити – първото нещо, което ми дадоха да хапна в родилното. Дотогава никак не понасях тази комбинация, но в онзи ден ми се стори най-вкусното нещо на света. Две години по-късно продължавах да изяждам поне по един пакет на ден, а кантарът ми пищеше от ужас при всяка среща. За щастие, умилението ми все пак премина в даден момент и сега отново намирам бисквитите с мляко за особено неприятна комбинация, а кълбовидната ми форма от онези времена е отдавна забравена.
Мога да изреждам още толкова много. И съм сигурна, че докато сте чели тези редове вие също сте се сетили за много ваши преживявания, които свързвате с определена храна. Също така съм убедена, че и огладняхте също толкова, колкото и аз докато пишех. На мен определено ми е време за една пица. А вие какво ще поръчате?
Trending Now
